Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2015 10:03 - Свидетелства на евреи за Иисус Христос
Автор: yolanta Категория: Други   
Прочетен: 529 Коментари: 0 Гласове:
-1

Последна промяна: 31.10.2015 21:20


 


        МАРК РАХЛИН

image Шалом, казвам се Марк Рахлин, по баща Абрамович, защото баща ми се казваше Абрам, московчанин съм. Евреин.

Често чувах една поговорка :

Може да живееш цял живот без Бога, но без Бога не трябва да умреш.

Роден съм в Москва , но през 1946г се преместихме в Киев, Украйна. И до 1998г ние живяхме в Киев .
Помня какво е това Песах( Пасха) . Основно от баба.Тя се грижеше за празника Песах, тя знаеше кое как следва да се приготви, имаше наблизо един дом, викаха му Дом №8 -там на Песах и на Йом Кипур се събирахме само евреи.
Основно Песах беше главния празник. Имаше маца" -безквасен хляб, варени яйца. В приготвянето на маца" участвах и аз . Живеехме като едно голямо семейство.

Синагогата в града беше отворена на тия два празника. Беше интересно там, макар да съм бил дете и да не съм доразбирал всичко. Просто беше хубаво да се събираме всички, цялата еврейска общност. 

Увличах се по алпинизъм и туризъм, учех и инженерство. Тренирах бягане, бях ръководител на тим, имах доста много приятели, познати. И никак не ми беше до Бог по това време.

Но нещата се измениха ..промениха се така, че ..нека кажа, че вече имах две деца- две дъщери. И нашата голяма дъщеря първа се обърна към Господа. Това беше в 1990г -години на Перестройката, на промяна ...Ние започнахме тогава да мислим сериозно как да устроим нашето голямо момиченце, къде да учи, както всички родители. Нещата се променяха динамично. Имаше вече религиозна свобода Решихме да я дадем да учи в Еврейската гимназия. Нали бяхме еврейско семейство.
Жена ми Вера имаше приятели християни, тя се двоумеше ...

Намерих се между две религии, симпатизирах и на двете( християнство и юдеизъм) , но реших да държа за момента неутралитет. Моята съпруга Вера вземаше решенията.

Нещата се задържаха такива неопределени за мен ( симпатизиращ , но не приемащ ни една от религиите) до момента, в който ние не се преместихме в Германия .

Преместихме се в държава, където нямахме ни родственици , ни познати, нито езика ни беше познат, не знаехме дори езика. Работата -неопределена, случайна, нестабилна.

Все пак това ме амбицира да се устроя някак все пак в тая държава. Забелязал съм, че хората които не вярват в Бога по-трудно преживяват промяна, по-трудно се приспособяват. Не, че не успяват, но се мъчат излишно.Суетата ги дърпа назад.По себе си съдя това.
Страдат от носталгия, търсят познатото. Искат в Родината...

Но аз не знам какво е това "в Родината", за мен в Германия беше както в Украйна или в Русия ...не е Родината...нямам носталгия.Не страдах от носталгия.

Ние пристигнахме в Германия само с малката си дъщеря, защото голямата беше завършила Еврейската гимназия и трябваше да продължи образованието си в Израел. Такова беше решението на жена ми Вера.

Съпругата ми искаше едно духовно общение. Започна да търси духовно общение с евреи. Но вярващи евреи, не какви да е.
Получи се така,че ние намерихме месианската общност. Една малочислена месианска общност в градеца , в който живеем.

Там се говореше за Шабат и се празнуваше Шабат . Неща които ние познавахме.Типичен еврейски подход.

Четяха Словото Божие, когато ние дойдохме тъкмо започваха с Битие -Стар завет, глава по глава. Напълно еврейски подход , близък до нас.

Това силно ме заинтересува, интересуваше ме Писанието, историята на еврейския народ , в крайна сметка и дойде момента, в който почнаха Новия завет, а аз някак съвсем леко разбрах смисъла на идването на Йешуа ,както ние евреите Му викаме.

Жена ми Вера беше приела вече Спасението.

И дойде у мен едно решение да приема Спасителя Месия, да се покая , но..остана само решение някак си...за оня момент.

Нека кажа, че в 1999г беше тежка година , инженерна работа аз не можах да намеря в Германия, тогава работата , която приех беше промишлен алпинизъм, както имах опит с планинския алпинизъм, така си намерих работа в промишления алпинизъм.

Тогава повиках приятеля си от Украйна да дойде като мой съдружник-да работим заедно.Не дойде той, дойде синът му Едик... Но стана трагичен инцидент. Трудов инцидент.
Падна от 9 -я етаж и се преби. Много трагично !

Дойде точно на Песах -април месец 1999г -аз вече бях приел решението да приема Йешуа за мой Спасител но не бях осъществил това.

Когато се случи трагедията , аз седнах и мислих много: къде е сега този мой приятел Едик? Къде отиде ? Умря и ..? Умря без Спасителя Йешуа ...

Какво ме чака и мен, ако умра така както той умря, ако съм без Господа Спасител?

Тази трагична случак ми помогна окончателно да приема Йешуа и да взема заповяданото водно кръщение.

Така дойдох в Господа Йешуа, после в 2000г дойде и малката ми дъщеря.
И така цялото наше семейство прие Спасението в Господа. 


източник: "Евреи за Иисус"            


Тагове:   Марк,   Христос,   Евреи,   иисус,   рахлин,


Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yolanta
Категория: Други
Прочетен: 37816
Постинги: 47
Коментари: 16
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031