Йешуа Спасител :: Възлияние на водата

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.11.2015 11:15 - Възлияние на водата

Автор: yolanta Категория: Други

Прочетен: 1090 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.04.2016 12:47

Статията има само образователно-обяснителен характер

Йоан 7:37
А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

ВЪЗЛИЯНИЕ НА ВОДАТА- СИМХАТ БЕЙТ А-ШОЕВА
(месиански възглед)

Авторитетни равини споменават за особена церемония по време на Втория Храм.

В течение на седемте дни на празника Сукот се е извършвало т. нар.„възлияние на водата”. Садукеите са отричали тази церемония.

Обредът на възлиянието се наричал „Симхат бейт а-шоева” (радост от водочерпенето). Той се е провеждал под акомпанимента на много музикални инструменти и се осъществявал само по време на полу-празничните дни (хол а-моед).
Този обред очевидно се основава на текста от книгата на пророк Исая (12:3):
„И с радост ще черпите вода от извора на спасението...”

Това веселие в наши дни е приело форма, която ни напомня за веселието в Храма. В нощите на хол а-моед (делници в празниците) се устройват празнични тържества и се четат всички 15 глави от Псалмите, които се наричат „Шир ла маалот” (Песен на възкачванията; 120-134 псалм).
Стих по стих те се изпяват в хор, с особени традиционни мотиви, а между главите провъзгласяват:
„И ще почерпите с ликуване вода от източника на спасението!”
С песни и танци, под звуците на оркестри, с веселие на трапезата – така се отбелязва „Симхат бейт а-шоева” в наши дни.

Шест дни от празника в Храма се е извършвало тържественото възлияние на вода върху олтара, специално доставена от първосвещеника в голяма златна кана от водоизточника Шилоах(Силоам), под съпровода на звуците от шофара, след което се смесвала с възлиянието от вино.
Шилоах се интерпретира с „тихо течащи води”, онези, за които душата на цар Давид е копняла с умиление (Псалм 23).
Шилоах означава и „пратен”.
Това е и мястото, където Йешуа изцелил слепородения (Йоан 9:7)
„А в последния ден, великия ден на празника Иисус застана и извика, казвайки: Ако някой е жаден, нека дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат отвътре му, както казва Писанието.
А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Святия Дух още не беше даден, понеже Иисус още не беше се прославил.” Йоан 7:37-39

Самарянката при кладенеца чува това послание и приема живата вода, за да не ожаднява никога. И тази вода става извор за вечен живот (Йоан 4).
Водата и Духът се изявяват в едно – СПАСЕНИЕТО! Йешуа изпълнява призивът на Исая 55:1 – „...всички жадни, елате при водите.”
Така Той разкрива своята същност по време на върховния момент на празника! Кой всъщност е Той?
– Той е онази Духовна канара, от която са пиели в пустинята праотците на еврейския народ! И сега, на празника, Той – Месията стои сред тях в човешки образ!

Седмият ден на Сукот е велик ден! По време на службата в Храма, олтарът се обикаля седем пъти вместо един.
Пее се Псалм 118:25: „О, Господи, избави, молим се! О, Господи, молим се, изпрати благоденствие!”
Затова денят се нарича „Ошиана Раба” - велико спасение. Хората гръмко извикват: Ошиа на!/Осанна! – Спаси ни, сега!”

Спасението обаче става единствено с помощта на Божия Дух - „водно умиване чрез словото Божие” (Ефесяни 5:26).
„Окъпването”, т.е. новорождението става чрез Руах а-Кодеш/Святият Божий Дух!
Йешуа казва на Никодим: ”Ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство...Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух...” (Йоан 3:3,6).

На Шавуот/Петдесятница се изпълнили древните пророчества, записани в Йоил (2:28), Йезекиил (39:29) и Захария (12:10)!

БЕЙТ А-ШОЕВА и БОЖИЯТ ОГЪН
В средата на празника Сукот се е извършвала церемония по осветяването на Храма. Нощем Йерусалим бил осветен с невероятно сияние. Такова сияние, като през тази нощ, в другите дни на годината нямало.

Четири огромни, двадесет и пет-метрови златни светилника били поставяни в Храма, с 4 високи стълби, по които 4 млади мъже от свещенически произход се изкачвали, за да напълнят огромните купи на светилниците с масло. От ярката светлина не оставало нито едно неосветено кътче в Йерусалим.

Членовете на Санхедрин (Синедриона) носели запалени факли, пеели псалми и танцували под съпровода на различни музикални инструменти. Йерусалим се превръщал в искрящ, пръскащ навсякъде светлина център.
Бейт а-Микдаш/Храмът /се считал за „Светлина на народите”, изпълнен с Божието присъствие – Ш"ХИНА ( или ШЕКИНА)!

В този момент Йешуа се появил в Храма и започнал да поучава (Йоан 7:14): „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил. (Йоан 7:16)

ОГЪНЯТ И СВЕТЛИНАТА са важни аспекти на Божието присъствие и спасение! Йешуа казва: „Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако вече се е запалил...” (Лука12:49)
- Сам Господ се нарича „Огън пояждащ!” (Второзаконие 4:24)
Божията слава се яви като „огън пояждащ” на планината Синай (Изход 24:17).
- В огнени езици слезе Божият Дух над вярващите в Йешуа, на Шавуот! (Деяния на апостолите 2:3)
- Чрез огън се изпитват нашите дела дали са прави или не (1Кор.3:13-16).
- Чрез огън се изпитва вярата ни (1Петр.1:7).

БЕЙТ А-ШОЕВА, МАИМ ХАИМ И ЙЕШУА

На следната утрин всички 24 отряда свещеници се разделяли на три групи. Първата група служила в Храма, втората отивала до долината, за да отрежат върбови клонки, които сплитали по специален начин (в епохата на втория Храм тези клони достигали до 6-8 метра).
След това свещениците се нареждали в редици, в очакване на специален сигнал от шофара. В същото време третата група, начело с коен а-гадол (първосвещеника), отивала до водоема Шилоах (Силоам).
Това бил специален басейн.
Едно от значенията на тази дума е „тихо и мирно течаща вода”. Под звука на шофара, който се разнасял от Храма и който се чувал в целия Йерусалим и околностите му, свещениците от долината започвали да маршируват към входа на „Водната порта”.

В същото време първосвещеникът почерпвал (наливал) вода от източника Шилоах и го пресипвал в специален златен съд. От момента, в който водата запълвала златния съд, тя ставала „маим хаим” – жива вода. Първосвещеникът занасял този златен съд с „маим хаим”в Храма.

Какво символизира в Библията живата вода?

- Тя ни говори за вечния живот, който ни е дарен от Йешуа.
- Тя ни говори за Святият Дух, Който ни изпълва с чистата вода от небесата.

От другата страна на града, откъм долините, идвали свещениците, силно размахвайки върбовите клонки, които свистели. Това свистене символизирало Божият вятър, който слизал от небесата в Йерусалим, градът на Вечния Цар.

Двете групи свещеници едновременно влизали в Йерусалим, отправяйки се към Храма.

Начело на процесията вървял един левит, който свирел на флейта и в това има божествен смисъл. Това бил уникален момент (само на Сукот) - левит да води процесията от коаним (свещеници). Наричали го: „Този, когото прободоха.”

За Кого се казва в Танах (Стар Завет), че ще бъде прободен? – За Месията Йешуа!

И Той дошъл в Йерусалим, за да се изпълни това, и дошъл точно навреме за тези велики събития.
Евреите знаели, че флейтистът, който оглавявал процесията,символизира Месията.

Месията влизал в Йерусалим и след Него влизал Святият Дух с вятъра и водата!

Този обред бил живо пророчество за Йешуа, за това, което скоро щял да стори Господ. Пред погледа на целия народ свещениците пророкували за Йешуа, за това, което скоро щяло да се случи в този град. Флейтистът водел свещениците в града, а звукът на флейтата му символизирал гласът на Месията.

Едно от пророчествата на Танах за Месията гласи, че „Той няма да пречупи смазана тръстика, нито ще угаси замъждял фитил” (Исая 42:3).

Много юдеи очаквали Месията да дойде с буря и вихрушка, но истинският Месия изпълнил предреченото от юдейските пророци. Те казвали, че Той ще бъде кротък, тих, милостив и смирен. И гласът Му ще бъде като гласът на флейтата, който сочел на Месията.

А Той вече бил в Йерусалим!
Това са славни дни, но пророчествата не приключвали с тях.

Свещениците влизали в Храма и заобикаляли олтара. Те се движили около него в особен свещен танц, след което идвал моментът на първосвещеника, който пристъпвал към олтара със златния съд с вода, която изливал върху жертвеника. Това бил единствен път в годината, тъй като в останалото време на жертвеника се правело възлияние с вино. На този ден също имало възлияние с вино. Но в случая виното било на второ място след водата. Може да ви се стори странно, но виното било в сребърен съд, а водата – в златен.

„Царски” почести били оказани на водата, а не на виното. Виното било само допълнение към водата. Когато водата се изливала на олтара, това също било конкретно пророчество за Месията.
В 21 Псалом на Давид е казано: „Разлях се като вода” (ст.15).

Това пророчество се е изпълнило, когато Месията бил предаден в ръцете на езичниците и разпнат на Голгота. Тогава от раните Му изтекла кръвта, а след нея – водата.
Той ги пролял тук, за нас - еврейският Месия, еврейският Спасител, Този, Който бил обещан на народа на Израел, Който дошъл да спаси всички!

Празникът Сукот бил преход към великото освобождение.
Йешуа гледайки тълпите на ликуващия народ, искал те да се радват с вечна, непреходна радост. Той знаел, че ако хората не разберат кой е, ако не видят в указващите на Него древни обреди и пророчества, защо Бог е направил Това, а само се радват, танцуват, размахват лулави и върбови клонки, разливат водата от златния съд на олтара и пр., то тяхната радост скоро ще се изпари и помръкне, а главното, заради което им е била дадена тази радост, така и няма да се състои в техния живот.
Затова Той не флиртувал с хората, не ги ласкаел, дори не бил човекоугоден на този радостен празник. Той казал на хората истината:„Не съдете по външните неща, но съдете справедливо” (Йоан 7:24)

Това е древно еврейско изказване, което призовава да не съдим по външното, видимото, а да гледаме на това, което е скрито вътре, зад външното.
Йешуа казвал на народа това, което са им говорили и преди великите учители на Израел. Той само им напомнял онова, което те са били длъжни да знаят, но все не изпълняват. Той искал хората да не гледат на външната страна на обредите, да не вярват просто заради впечатленията, но да позволят на Бог да им открие същността на случващото се и смисъла на това, което се крие зад него.
И виждайки смисъла на тези пророчества и действия, да разберат людете Кой стои редом до тях и Кой се обръща към тях от лицето на Всемогъщия Бог. Липсата на умение да виждат нещата отвътре, не позволило на еврейския народ да приеме своя Спасител.

Те Го оплювали и Му се присмивали. Това позволило на римските войници да устроят клоунада около Царя на царете.
Те Го наричали „Цар юдейски” и в този момент за тях нямало нищо по-смешно.

В стих 37 на 7 глава от Йоан е написано: „В последният ден на великия празник, Исус стоеше и възгласяваше, казвайки: Който е жаден, да доде при Мен и да пие!”

Йешуа стоял в Храма и викал на хората: „който е жаден, да дойде при Мен и да пие!!!”
Това е бил силен вик, велико възклицание!
Евреите разбирали какво значи. И нито един от тях не би се осмелил след „възлиянието на водата” да крещи такова нещо в Йерусалим -„Който е жаден, да дойде при Мен и да пие!!!!”

Когато водата се изливала от златния съд върху олтара в Храма, всички пеели песента „Маим” (вода). Именно тази песен е в основата на Исая 3:12, където се казва: „И с радост ще почерпите вода от източника на спасението!”

Именно затова е викал Йешуа: „Аз Съм Този Източник на спасението! Вие току що сте изпели песента „Маим”.
И ако наистина го желаете, ако това за вас не е просто един религиозен обред, ако искате промяна в живота си и радостта, която имате в тези дни, да запълни живота ви и никога да не преминава, тичайте към Мен и пейте, защото Аз съм дошъл тук да ви дам жива вода от Небето!”

Руах а-кодеш (Святият Божий Дух) ни казва: „Не пропускайте това, което се случва пред очите ви!”

Съставила Благодат Попова
източник: https://www.facebook.com/groups/3234206 ... 580203428/

http://www.hristiqni.com/forum/viewtopic.php?f=152&t=8847

Нагоре