ХАДЕС (АД) - МЯСТОТО НА МЪРТВИТЕ
.......................................................................................

Думата "Hades" ( гр.Ἅδης ) не се намира в Стария завет( там се намира думата ШЕОЛ ) ,но е употребена само в Новият завет.

Нека видим значението и :

Новият завет казва много малко относно състоянието на мъртвите по време на преходния период между тяхното заспиване и тяхното пробуждане в деня на възкресението. Основното занимание на Новия завет е със събитията, които бележат прехода от тази ера към ерата, която ще дойде: завръщането на Христос и възкресението на мъртвите.

Нашият основен източник на информация относно Новозаветния възглед за състоянието на мъртвите са 11 препратки към hades (която дума е гръцкият еквивалент на еврейския sheol Šeхl,ШЕОЛ ) и 5 пасажа, обичайно и най-често цитирани в подкрепа на вярата в съзнателното съществуване на душата след смъртта. 5-те пасажа са: (1) Лука 16:19-31, където намираме притчата за богаташа и Лазар, (2) Лука 23:42-43, който описва разговора между Исус и злодееца на кръста; (3) Филипяни 1:23, където Павел говори за своето "желание да отида и да бъде с Христа"; (4) 2 Коринтяни 5:1-10, където Павел използва образи на земен / небесен дом и на съблечено / облечено състояние, за да изрази желанието си "да сме отстранени от тялото и да бъдем у дома при Господа"(2 Кор.5:8); и (5) Откровение 6:9-11, което споменава за душите на мъчениците под олтара, които викат към Бог да отмъсти за кръвта им.

Значението и естество на Hades (Хадес-АД):

Гръцката дума hades идва в употреба в Библията, когато преводачите на Септуагинта я избират, за да представят еврейския sheol. Проблемът е, че hades е била използвана в гръцкия свят по съвършено различен начин от sheol. Докато ШЕОЛ в Стария завет, е мястото на мъртвите, където, както видяхме, починалите са в състояние на безсъзнателност, Хадес в гръцката митология е подземният свят, където съзнателните души на мъртвите са разделени в две основни селения, едното е място на мъчения, а другото – на блаженство.

В гръцката митология, Хадес е богът на подземното царство, откъдето собствено идва и името на долния свят. Харон превозва душите на мъртвите през реките Стикс или Ахерон в неговото селение, където кучето-пазач Цербер охранява вратата, така че никой да не може да избяга. Езическият мит съдържа всички елементи на средновековната есхатология: имаме блаженството на Елисион, страданията в мрачния и ужасяващ Тартар, а дори и Асфоделските полета, където се скитат душите, които не са подходящи за нито едно от другите две места. Редом с бог Хадес, царува неговата кралица Персефона, които той е отмъкнал от горния свят.

Тази гръцка концепция за Хадес( подземното царство), е повлияла на елинизираните евреи по време на периода между Стария и Новия завет, да приемат вярата в безсмъртието на душата и идеята за пространствено разделение в подземния свят между праведните и безбожните. Душите на праведните, веднага след смъртта, пристъпват към небесно щастие, където очакват възкресението, докато душите на безбожните отиват в място за мъчения - в хадес. Популярното приемане на този сценарий е отразено в Притчата за богаташа и Лазар.

Този възглед за хадес, като място за мъчение на нечестивите, в крайна сметка влиза в християнската църква и повлиява дори библейски преводачи. Струва си да се отбележи, че думата "hades", която се среща 11 пъти в Новия Завет, е преведена няколко пъти като "ад" и в 1 Коринтяни 15:55 като "гроб" и "смърт" в различните преводи.

Преводът на "Хадес", като "ад" е неточен и заблуждаващ, защото, с изключение на Лука 16:23, терминът се отнася за гроба или мястото на мъртвите, а не за мястото за наказание. Последното (т.е. мястото за наказание) е обозначено с думата "gehenna" (геена), термин, който също така се среща 11 пъти в Новия завет и е правилно в българските преводи е преведен с думата "пъкъл", "огнен пъкъл", "геена", "геена огнена", тъй като се отнася до огненото езеро, мястото за погибелта на погубените. "Hades", от друга страна, се използва в Новия Завет като еквивалент на sheol, мястото на мъртвите, или гроба.

Исус ( ЙЕШУА) и Hades

В Евангелията, Исус споменава hades три пъти. Първото използване на hades, се открива в Матей 11:23, където Исус укорява Капернаум, казвайки: "И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада [hades] ще слезеш!"(ср.Лука 10:15). Тук, hades, както sheol в Стария Завет (Амос 9:2-3, Йов 11:7-9) обозначава най-дълбокото място във Вселената, точно както небето е най-високото. Това означава, че Капернаум ще бъде унижен, като бъде свален в мястото на мъртвите, най-дълбокото място във Вселената.

Втората употреба на hades в учението на Исус, се среща в притчата за богаташа и Лазар (Лука 16:23). Третата употреба се намира в Матей 16:18, където Исус изразява своята убеденост, че "портите на ада [hades] няма да надделеят" над църквата Му. Смисълът на фразата "портите на ада [hades]" се осветлява от използването на същия израз в Стария Завет и в еврейската литература (3 Макавей 5:51; Премъдрост Соломонова 16:13), като синоним на смърт.

Например, Йов пита риторично: "Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?"(Йов 38:17; виж Ис. 38:18). 
Подземният свят е обрисуван, като ограден ров, където мъртвите са били заключени. Така че, онова, което Исус иска да каже с израза "портите на ада", е, че смъртта няма да надделее над църквата Му, очевидно защото Той е победил смъртта.

Подобно на всички мъртви, Исус отиде в hades, т.е. в гроба, но за разлика от другите, Той беше победил смъртта. "Защото няма да оставиш душата ми в ада [hades], Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление"(Деяния 2:27; вж 2:31). Тук hades е гробът, където тялото на Христос почива само три дни и затова "не вижда изтление", процесa на загниване след продължителен престой в гроба. Благодарение на Неговата победа над смъртта, hades – гробът е победен враг.

Затова, Павел възкликва:"О смърте, где ти е победата? О смърте [hades], где ти е жилото?"
Христос сега държи ключовете на "смъртта и Hades"(Откр.1:18), Той има власт над смъртта и гроба. Това Му дава възможността, да отключи гробовете и да повдигне светиите за вечен живот, при Неговото пришествие. Във всички тези пасажи, hades, в последователност се свързва със смъртта, защото това е мястото за почивка на мъртвите, гробът. Същото е вярно и в Откровение 6:8, където блед кон има ездач, чието име "беше смърт, и адът [hades] вървеше подире му". Причината поради която "Hades" следва "смъртта", е очевидно, защото hades, сиреч гробът, приема мъртвите.

В края на хилядолетието, "смъртта и Hades" ще предадат своите мъртви (Откр.20:13) и "смъртта и адът [hades] бидоха хвърлени в огненото езеро. Това - присъдата за в огненото езеро е втората смърт."(Откр. 20:14). Тези два стиха са показателни.

Първо, защото те ни казват, че в края, hades ще предаде мъртвите си, което отново индикира, че hades е мястото на мъртвите.

Второ, те ни уведомяват, че в края на времената, самият hades ще бъде хвърлен в огненото езеро.

Посредством тази колоритна образност, Библията ни уверява, че в края на времената, както смъртта, така и гробът ще бъдат унищожени. Това ще бъде смърт на смъртта, или като Откровение се изразява, "втората смърт".
Този кратък обзор на употребата на АД hades в Новия завет ясно показва, че значението му и използването му са в съответствие с тези на ШЕОЛ sheol в Стария Завет.

И двата термина обозначават гроба или мястото на мъртвите, а не мястото за наказание на грешниците.
...............................................................

ИЗТОЧНИК: "Приятели на Библията "

Шеол и хадес значи гроб. Мъртвите спят и чакат своето възкресение. Едни за живот а други за гибел и забрава.

Човек има един живот за освещаване по Божият воля, за да стане пригоден за Божието царство, което значи да може да отговори на високите морални стандарти на нашият небесен Отец.

Колко хора обаче го правят и колко си губят времето в светско безсмислие?

Еклесиаст глава 9

"Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после слизат при мъртвите.

Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.

Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;

Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето.

Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.

Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.

Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.

Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.} гдето отиваш.

Защо разделяте Библията на стар и нов завет ми след като те са неделимо цяло и хронологично и пророчески. Волята на Бога н се променя , нито Неговият характер и морален стандарт.

което ти казваш, пише в материала :) ...