Постинг
11.11.2015 23:37 -
Гордостта
Автор: yolanta
Категория: Други
Прочетен: 693 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.04.2016 12:52
Прочетен: 693 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 01.04.2016 12:52
ЗА ГОРДОСТТА
Гордостта е бодил ! Гордостта убива любовта !
Пожеланието на очите ....какво е то?
Само пожелаване на някакви други обекти ли? Не, не само ..
Пожеланието на очите води и до превръщането на себе си в обект на завист.
Похотта на плътта ни кара да отговаряме на прекалените желания на злото в нашата природа. Гордост, обаче ни води в желанието да се издигаме над останалите. Да се възвишаваме.
Гордостта (или арогантноста) е по вина на дявола (1 Тимотей 3: 6), същата, която описва Исая 14:
13-14.
"Защото каза в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди ...
Аз ще бъда подобен на Всевишния. "
Сатана се е опитал да насади вид гордост в сърцето на Ева, измамвайки я по следният начин: Вие ще бъдете като Бога (Битие 3: 5). ЩЕ БЪДЕТЕ КАТО НЕГО ! Ехееейй, нали! Добре ще е да сме точно като НЕГО !
И той успява.
В края на историята на Църквата, тези, които са в Лаодикия ще се хвалят :
Аз съм богат, аз съм станал богат, и нямам нужда от нищо"(Откровение 3:17).
Но духовната гордост е най-сериозната форма на гордост отколкото всички други форми !Най - лошата !
С гордост можеш да се похвалиш за това, което си ти, какво правиш, какво имаш.
От раждането, и без никакви заслуги от наша страна, можем да бъдем умни или красиви или силни .
Адония, четвъртият син на Давид, казва: Аз ще бъда цар ... Той беше много красив (1Царе 1: 5-6).
Също и себеправедни ..
Фарисеят се молеше със следните думи: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора (Лука 18:11)!
Много лесно може да се случи да се надуваме от това, което е направено от нас . От делата си.
Цар Озия беше демонстрирал качества, достойни за отбелязване в хрониките .
Планираше всичко за икономическото развитие и защитата на своя народ, името му е било известно надалеч по много земи.
Той се молеше много добре,водеше се много добре по таланта ,който Бог му беше дал от рождението му, но ....само докато стана силен (2 Летописи 26:15).
Когато стана силен, сърцето му се надигна и това докара неговото унищожение. Той искаше да обедини в себе си и цар и свещеник, и беше бесен, когато синовете на Аарон се опитаха да го спрат! Как си позволяват ! Кой е той ,та той е цар ...
В младостта си, Саул се считаше за малък (1 Сам. 15:17.)
Но гордостта бързо се натрупа в сърцето му ,когато се усети силен с една царска власт ! Той приписва на себе си победите на Йонатан (13: 4) и вместо да унищожаваме амаликчаните, действаше според собствената си правда в подчинение на волята на Господа, както той си го разбира ,а не както Бог беше казал.
Дори и когато изглеждаше, за да се е покаял, той поиска от пророка, за да почетат него в присъствието на старейшините на народа (15:30)!
Предупреден от дванадесет месеца предварително, цар Навуходоносор продължаваше в своята гордост:
Не е ли велик този Вавилон,който аз съм изградел като царска резиденция, с мощната си сила и за славата на величието си!
Така че Бог трябваше да го накаже за лудостта му, от което виждаме че Всевишният е в състояние да смири ония, които ходят горделиво (Данаил 4: 30-37).
Дори Гедеон не можа да устои на желанието да си направи ефод от спечеленото и постави себе си и семейството си в опасност.
Съдии 8:27
И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.
Гордостта пълзи дори в удовлетворението от това, което имате, така че спомнете си богатия човек в Лука 12, който изпълни своите хамбари и успокои душата с факта, че притежава стоки за много години напред, но.... какво му каза Бог ?!
Духовните богатства понякога водят до гордост дори по-сериозно-"Но знанието възгордява, а любовта назидава."(1 Коринтяни 8: 1).
И какво имаш, което да не си получил? (1 Коринтяни 4: 7). Така че, защо се хваля? Понеже гордостта иска да се издигне над останалите!
Апостол Павел предупреждава да не отиваме по-високо, отколкото трябва , но трезво, според мярката на вярата, защото Бог е възложил на всеки един с Неговата мяра, според както е волята Му (Римляни 12: 3).
Диотреф обичаше да има първенство в събранието.
Той прогонваше братята които не харесваха това, и тези, които искаха да го поучат (3 Йоан 9-10).
Корей, Датан и Авирон бяха горделиви и се надигнаха срещу Моисей и Аарон, като искаха и те да са на място, което Бог е дал на други ! (Числа 16).
Учениците на Господ Исус не бяха по-различни от всички, изброени дотук . По пътя, след като Исус им беше говорил за това как щеше да пострада , те разискваха помежду си, кой ще е най-голям в Божието царство от тях(Марк 9: 33-34). Дори майката на Яков, Йоан дойде при Исус да иска най-доброто място за синовете и и Неговото разрешение да седнат от ляво и от дясно в славата Му(10:35)! От какви мотиви е извършено това? Не ли от желанието да са първи, сред другите ?
И почти невероятно, Лука представя една кавга между тях само малко след едно кратко слово, по време на което Господ е представил страданието, което го очаквало! (Лука 22:24).
Гордостта също има тенденция постоянно да се сравняваш с другите,които са в служба на Господа.
Павел предупреждава срещу тази опасност:
12 Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.(2 Коринтяни 10: 12-13).
Тук се обяснява , че Господ нарежда да се обхождат всички като добри настойници на многообразната Божия благодат, на поверените ни дарби, според мярката на вярата на всекиго, без да искаме и претендираме да влизаме в областта на другите, нито да претендираме за репутация, която ни кара да се чувстват по-големи от останалите и да владеем над тях .
Опасността е също да се надува и увеличава гордоста "да изпъква един за сметка на друг" (1 Коринтяни 4: 6), като така се превръща в пречка за себе си, за съблазън на тия които ти се възхищават ! На теб, а не на Бог !
---
Жорж Андре"
Georges Andrй
Гордостта е бодил ! Гордостта убива любовта !
Пожеланието на очите ....какво е то?
Само пожелаване на някакви други обекти ли? Не, не само ..
Пожеланието на очите води и до превръщането на себе си в обект на завист.
Похотта на плътта ни кара да отговаряме на прекалените желания на злото в нашата природа. Гордост, обаче ни води в желанието да се издигаме над останалите. Да се възвишаваме.
Гордостта (или арогантноста) е по вина на дявола (1 Тимотей 3: 6), същата, която описва Исая 14:
13-14.
"Защото каза в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди ...
Аз ще бъда подобен на Всевишния. "
Сатана се е опитал да насади вид гордост в сърцето на Ева, измамвайки я по следният начин: Вие ще бъдете като Бога (Битие 3: 5). ЩЕ БЪДЕТЕ КАТО НЕГО ! Ехееейй, нали! Добре ще е да сме точно като НЕГО !
И той успява.
В края на историята на Църквата, тези, които са в Лаодикия ще се хвалят :
Аз съм богат, аз съм станал богат, и нямам нужда от нищо"(Откровение 3:17).
Но духовната гордост е най-сериозната форма на гордост отколкото всички други форми !Най - лошата !
С гордост можеш да се похвалиш за това, което си ти, какво правиш, какво имаш.
От раждането, и без никакви заслуги от наша страна, можем да бъдем умни или красиви или силни .
Адония, четвъртият син на Давид, казва: Аз ще бъда цар ... Той беше много красив (1Царе 1: 5-6).
Също и себеправедни ..
Фарисеят се молеше със следните думи: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора (Лука 18:11)!
Много лесно може да се случи да се надуваме от това, което е направено от нас . От делата си.
Цар Озия беше демонстрирал качества, достойни за отбелязване в хрониките .
Планираше всичко за икономическото развитие и защитата на своя народ, името му е било известно надалеч по много земи.
Той се молеше много добре,водеше се много добре по таланта ,който Бог му беше дал от рождението му, но ....само докато стана силен (2 Летописи 26:15).
Когато стана силен, сърцето му се надигна и това докара неговото унищожение. Той искаше да обедини в себе си и цар и свещеник, и беше бесен, когато синовете на Аарон се опитаха да го спрат! Как си позволяват ! Кой е той ,та той е цар ...
В младостта си, Саул се считаше за малък (1 Сам. 15:17.)
Но гордостта бързо се натрупа в сърцето му ,когато се усети силен с една царска власт ! Той приписва на себе си победите на Йонатан (13: 4) и вместо да унищожаваме амаликчаните, действаше според собствената си правда в подчинение на волята на Господа, както той си го разбира ,а не както Бог беше казал.
Дори и когато изглеждаше, за да се е покаял, той поиска от пророка, за да почетат него в присъствието на старейшините на народа (15:30)!
Предупреден от дванадесет месеца предварително, цар Навуходоносор продължаваше в своята гордост:
Не е ли велик този Вавилон,който аз съм изградел като царска резиденция, с мощната си сила и за славата на величието си!
Така че Бог трябваше да го накаже за лудостта му, от което виждаме че Всевишният е в състояние да смири ония, които ходят горделиво (Данаил 4: 30-37).
Дори Гедеон не можа да устои на желанието да си направи ефод от спечеленото и постави себе си и семейството си в опасност.
Съдии 8:27
И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му.
Гордостта пълзи дори в удовлетворението от това, което имате, така че спомнете си богатия човек в Лука 12, който изпълни своите хамбари и успокои душата с факта, че притежава стоки за много години напред, но.... какво му каза Бог ?!
Духовните богатства понякога водят до гордост дори по-сериозно-"Но знанието възгордява, а любовта назидава."(1 Коринтяни 8: 1).
И какво имаш, което да не си получил? (1 Коринтяни 4: 7). Така че, защо се хваля? Понеже гордостта иска да се издигне над останалите!
Апостол Павел предупреждава да не отиваме по-високо, отколкото трябва , но трезво, според мярката на вярата, защото Бог е възложил на всеки един с Неговата мяра, според както е волята Му (Римляни 12: 3).
Диотреф обичаше да има първенство в събранието.
Той прогонваше братята които не харесваха това, и тези, които искаха да го поучат (3 Йоан 9-10).
Корей, Датан и Авирон бяха горделиви и се надигнаха срещу Моисей и Аарон, като искаха и те да са на място, което Бог е дал на други ! (Числа 16).
Учениците на Господ Исус не бяха по-различни от всички, изброени дотук . По пътя, след като Исус им беше говорил за това как щеше да пострада , те разискваха помежду си, кой ще е най-голям в Божието царство от тях(Марк 9: 33-34). Дори майката на Яков, Йоан дойде при Исус да иска най-доброто място за синовете и и Неговото разрешение да седнат от ляво и от дясно в славата Му(10:35)! От какви мотиви е извършено това? Не ли от желанието да са първи, сред другите ?
И почти невероятно, Лука представя една кавга между тях само малко след едно кратко слово, по време на което Господ е представил страданието, което го очаквало! (Лука 22:24).
Гордостта също има тенденция постоянно да се сравняваш с другите,които са в служба на Господа.
Павел предупреждава срещу тази опасност:
12 Защото не смеем да считаме или да сравняваме себе си с някои от ония, които препоръчват сами себе си; но те, като мерят себе си със себе си, и като сравняват себе си със себе си, не постъпват разумно.
13 А ние няма да се похвалим с това, което е вън от мярката ни, но според мярката на областта, която Бог ни е определил, като мярка, която да достигне дори до вас.(2 Коринтяни 10: 12-13).
Тук се обяснява , че Господ нарежда да се обхождат всички като добри настойници на многообразната Божия благодат, на поверените ни дарби, според мярката на вярата на всекиго, без да искаме и претендираме да влизаме в областта на другите, нито да претендираме за репутация, която ни кара да се чувстват по-големи от останалите и да владеем над тях .
Опасността е също да се надува и увеличава гордоста "да изпъква един за сметка на друг" (1 Коринтяни 4: 6), като така се превръща в пречка за себе си, за съблазън на тия които ти се възхищават ! На теб, а не на Бог !
---
Жорж Андре"
Georges Andrй
Гордеенето - гордост или провинциализъм ...
Повод за гордост или грях и срам?
Излезе от печат книгата "1000 причи...
Повод за гордост или грях и срам?
Излезе от печат книгата "1000 причи...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
