Постинг
31.10.2015 21:18 -
Повярвали евреи в Иисус Христос -Генадий Гелман
ГЕНАДИЙ ГЕЛМАН
ШАЛОМ, казвам се Генадий Гелман и съм евреин, живея в град Одеса, където съм се родил, откъдето е и целия ми род, разбира се евреи.
На 41 г съм, родил съм се в руско еврейско семейство, всичките ми роднини са евреи.
Нека да кажа, че времето в което бях младеж и ученик , беше все още атеистично. Отричаше се Бог.
На евреите се гледаше с лошо око.
В училище бях единствен евреин ...търпях много унижения заради това, от страна на ученици, ръководство на училището и учителите.
После в специалното училище, където учех така се случи, че пак бях единствен евреин- пак имах големи притеснения и утеснения. Исках после да постъпя в морско училище -да стана моряк, но заради произхода ми не ми позволиха !
Което беше за мен голям удар!
Трудно го преживях, но БОГ има план за всеки.
Станах обущар. Завърших това училище и станах майстор обущар.
После трябваше да отида в казармата ...и там бях единствен евреин за моето служение там. Можете да си представите как и какво изживявах и то от страна на ръководството.
Реших след казармата, че ми е време да се оженя..Моите родители казваха, че всеки евреин трябва да се ожени за еврейка -задължително. Ожених се за еврейка..обаче бракът беше неудачен и за двама ни и се разпадна.
Повече от 10 години живях сам. Не можех и не исках да се оженя .
Промених професията си. Започнах да се занимавам с малък частен бизнес.Оставих обущарството. Изнасях стока на пазара да продавам , търговийка правех. И там на пазарчето с мен търгуваха и едни младежи - Юра и Наташа.
Бяха изключително мили с мен, канеха ме на гости, за мен това беше нечувано отношение ! Бяха евангелски християни.Много им се радвах.
Ходех им на гости, видях че са добри хора. Започнахме да си говорим за Бог.
И Юра и Наташа ме канеха в домът си, беше 1996г ( в момента са в Канада тия младежи)
Наташа ми свидетелства за Исус Христос, покани ме на църква ( в събранието).
И в 1996г аз се покаях и приех месията Исус
Осъзнавах, че се явявам грешник пред Господа , че не съм приемал Месията, че не съм приемал Сина Божий .
Че Исус е Спасител на всички, особено на еврейския народ, и преди всичко на мен и моя живот ! Че Той е обещания Месия, Той е дадената скъпа Жертва за греховете на людете Божии.
Всичко започна сякаш отначало за мен.Какво именно започна да става:
тогава бях 28 г, трябваше ми съпруга, исках семейство исках деца ..
Започнах да моля Господ да ми доведе другарка.
За Господ няма невъзможно нищо и Той по чуден начин ми доведе съпруга. Не че просто така ти я довежда и ти казва : на, ето я твоята жена!
Не не ...ето какво се случи.
Бог допусна аз да ида в болницата. Имах камъни в пикочния мехур, и престоях в болницата 2-3 месеца. Там срещнах една прекрасна девойка, работеше като медицинска сестра. За съжаление, беше невярваща. Въпреки това аз започнах да я ухажвам, казах и че съм вярващ в Христос.И така запознах моята бъдеща съпруга ( казва се Лина) с родителите си.
Моите родители бяха абсолютно против, тъй като тя не беше еврейка.
Моите родители все още не са приели дори факта, че аз ходя на християнско събрание( църква) и съм християнин. Те са силно против, техните разбирания са, че евреите трябва да си ходят на синагогата. Да се женят само за евреи. Длъжни са да съблюдават традициите и Закона на Моисей. В Исус като Месия -не вярват.
А аз не стига, че съм християнин, ходещ в християнска църква, повярвал в Исус, ами в тоя момент им водя и невярващо момиче за снаха!
Заведох Лина на евангелската църква, после я заведох у дома ...Лина ми каза:
Или аз или тая църква-избирай!
В тоя момент избрах нея ! Оставих църквата. Оставих общението в Господа с братя и сестри, но....започнаха нещастията в моя живот!
Оженихме се, роди се първият ни син Алекс.
Разбирате ли, когато човек върви след Господа всичко е лесно, прекрасно, съвършено, Бог се грижи, поддържа този човек, който го следва. Но когато Го остави...става лошо.
Връща се в рутината на света ...сякаш всичко което върши, потъва в морето, в нищо не успява, в нищо няма сполука.
Когато синът ни стана на годинка заболя лошо. Припадаше. Имаше високо налягане в черепната кутия . И на фона на това често спираше дишането му. Ние като по чудо веднъж успяхме да го заведем в боницата - малко преди да умре от кризата .
Това продължи така поне две-три години, беше мъчително и за нас и за него.
Беше вече на три години, мен ме нямало в къщи, карах такси..жена ми била сама с него..Беше зима, бяхме го кръстили в православна църква, понеже така настояха родителите на жена ми, която самата беше невярваща все още.
Та момченцето ни паднало в безсъзнание. С нас живееше кръстникът ни.
Беше зима, както споменах . И тя по халат бягала и крещяла панически : Алекс Алекс ..
Човекът чул и веднага дошъл, оставил всичко и дошъл...ако бил да се забави с минута, момченцето ни, което при изпадане в безсъзнание си глътнало езичето, е щяло да умре. Но той извадил езика- поне дишало вече и с колата си завели Алекс в болницата все още в безсъзнание.
В тоя момент БОГ ни показа голяма милост!!
Дойдох в болницата и аз, жена ми ми позвъни. Намерих детето си в реанимацията . Тогава, виждайки това положение, казах;
Господи, не слагай моите грехове върху невинното ми дете, моля те !
Искам детето ми да живее! Ще те следвам, ще се върна при Теб !Ще правя само това което Ти искаш от мен!
Ще ти служа!
И БОГ направи чудо!
Изцели нашия син, в тоя момент той е 13 годишен вече, в съвършено здраве.
И понеже аз обещах да служа на Господа, та Бог изцели детето, това стана причина и Лина ( съпругата ми) да повярва в Бога.
Върнахме се в евангелските събрания, при нашите приятели -евангелските християни.
Видяхме се и с Юра и Наташа. Това беше в 2000 г Те също ни свидетелстваха , насърчаваха имахме общение и жена ми повярва твърдо в Исус.
В 2000 г приехме заедно водно кръщение.
Сега следваме Господа Исуса Христа
Бог ни даде три сина.
Аз, размисляйки по всичко това, смятам, че БОГ е имал този план за спасение на мен, на Лина на децата ни. Че всичко се е развило според Божия план.
Простил съм всичките унижения и оскърбления , които съм получил в моя живот, загърбих мъките по болестта на сина ни ( понеже смятам дори себе си виновен за това).
Признавам си, че макар и чул за Исус, аз не Го познавах достатъчно допреди да се случи това в живота ми ( да намеря съпруга, да се разболее сина ми).
Сега, като повярвал в Исус евреин,аз имам голямата отговорност да работя за Господното дело сред евреите.
Всеки евреин трябва да свидетелства за Бога, но особено ония, които са познали Господа Исуса, Месията . И онова което Той прави, което е Той-Спасител.
Спасител на човека, на семейството. Изкупител за вечен живот.
И да говори постоянно, че има БОГ и има Спасител на човечеството в лицето на дошлия Месия Исус. Евреите трябва да проумеят, че Той най-вече за евреите е дошъл. Че е техен Спасител. Че е дошъл вече - преди 2000г
Че ако един евреин повярва в Месията Исус, то той е длъжен без да се притеснява първо на евреите да свидетелства , после на другите, както споменава и Павел:
Римляни 1:16
Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.
Бог ме призова да служа на Неговия народ .
Сега изпълнявам онова което Му обещах, когато изцели детето ми. Защото нищо по-хубаво няма в тоя живот от това да имаш Сина, да служиш Нему!
източник : "Евреи за Иисус Христос"
На 41 г съм, родил съм се в руско еврейско семейство, всичките ми роднини са евреи.
Нека да кажа, че времето в което бях младеж и ученик , беше все още атеистично. Отричаше се Бог.
На евреите се гледаше с лошо око.
В училище бях единствен евреин ...търпях много унижения заради това, от страна на ученици, ръководство на училището и учителите.
После в специалното училище, където учех така се случи, че пак бях единствен евреин- пак имах големи притеснения и утеснения. Исках после да постъпя в морско училище -да стана моряк, но заради произхода ми не ми позволиха !
Което беше за мен голям удар!
Трудно го преживях, но БОГ има план за всеки.
Станах обущар. Завърших това училище и станах майстор обущар.
После трябваше да отида в казармата ...и там бях единствен евреин за моето служение там. Можете да си представите как и какво изживявах и то от страна на ръководството.
Реших след казармата, че ми е време да се оженя..Моите родители казваха, че всеки евреин трябва да се ожени за еврейка -задължително. Ожених се за еврейка..обаче бракът беше неудачен и за двама ни и се разпадна.
Повече от 10 години живях сам. Не можех и не исках да се оженя .
Промених професията си. Започнах да се занимавам с малък частен бизнес.Оставих обущарството. Изнасях стока на пазара да продавам , търговийка правех. И там на пазарчето с мен търгуваха и едни младежи - Юра и Наташа.
Бяха изключително мили с мен, канеха ме на гости, за мен това беше нечувано отношение ! Бяха евангелски християни.Много им се радвах.
Ходех им на гости, видях че са добри хора. Започнахме да си говорим за Бог.
И Юра и Наташа ме канеха в домът си, беше 1996г ( в момента са в Канада тия младежи)
Наташа ми свидетелства за Исус Христос, покани ме на църква ( в събранието).
И в 1996г аз се покаях и приех месията Исус
Осъзнавах, че се явявам грешник пред Господа , че не съм приемал Месията, че не съм приемал Сина Божий .
Че Исус е Спасител на всички, особено на еврейския народ, и преди всичко на мен и моя живот ! Че Той е обещания Месия, Той е дадената скъпа Жертва за греховете на людете Божии.
Всичко започна сякаш отначало за мен.Какво именно започна да става:
тогава бях 28 г, трябваше ми съпруга, исках семейство исках деца ..
Започнах да моля Господ да ми доведе другарка.
За Господ няма невъзможно нищо и Той по чуден начин ми доведе съпруга. Не че просто така ти я довежда и ти казва : на, ето я твоята жена!
Не не ...ето какво се случи.
Бог допусна аз да ида в болницата. Имах камъни в пикочния мехур, и престоях в болницата 2-3 месеца. Там срещнах една прекрасна девойка, работеше като медицинска сестра. За съжаление, беше невярваща. Въпреки това аз започнах да я ухажвам, казах и че съм вярващ в Христос.И така запознах моята бъдеща съпруга ( казва се Лина) с родителите си.
Моите родители бяха абсолютно против, тъй като тя не беше еврейка.
Моите родители все още не са приели дори факта, че аз ходя на християнско събрание( църква) и съм християнин. Те са силно против, техните разбирания са, че евреите трябва да си ходят на синагогата. Да се женят само за евреи. Длъжни са да съблюдават традициите и Закона на Моисей. В Исус като Месия -не вярват.
А аз не стига, че съм християнин, ходещ в християнска църква, повярвал в Исус, ами в тоя момент им водя и невярващо момиче за снаха!
Заведох Лина на евангелската църква, после я заведох у дома ...Лина ми каза:
Или аз или тая църква-избирай!
В тоя момент избрах нея ! Оставих църквата. Оставих общението в Господа с братя и сестри, но....започнаха нещастията в моя живот!
Оженихме се, роди се първият ни син Алекс.
Разбирате ли, когато човек върви след Господа всичко е лесно, прекрасно, съвършено, Бог се грижи, поддържа този човек, който го следва. Но когато Го остави...става лошо.
Връща се в рутината на света ...сякаш всичко което върши, потъва в морето, в нищо не успява, в нищо няма сполука.
Когато синът ни стана на годинка заболя лошо. Припадаше. Имаше високо налягане в черепната кутия . И на фона на това често спираше дишането му. Ние като по чудо веднъж успяхме да го заведем в боницата - малко преди да умре от кризата .
Това продължи така поне две-три години, беше мъчително и за нас и за него.
Беше вече на три години, мен ме нямало в къщи, карах такси..жена ми била сама с него..Беше зима, бяхме го кръстили в православна църква, понеже така настояха родителите на жена ми, която самата беше невярваща все още.
Та момченцето ни паднало в безсъзнание. С нас живееше кръстникът ни.
Беше зима, както споменах . И тя по халат бягала и крещяла панически : Алекс Алекс ..
Човекът чул и веднага дошъл, оставил всичко и дошъл...ако бил да се забави с минута, момченцето ни, което при изпадане в безсъзнание си глътнало езичето, е щяло да умре. Но той извадил езика- поне дишало вече и с колата си завели Алекс в болницата все още в безсъзнание.
В тоя момент БОГ ни показа голяма милост!!
Дойдох в болницата и аз, жена ми ми позвъни. Намерих детето си в реанимацията . Тогава, виждайки това положение, казах;
Господи, не слагай моите грехове върху невинното ми дете, моля те !
Искам детето ми да живее! Ще те следвам, ще се върна при Теб !Ще правя само това което Ти искаш от мен!
Ще ти служа!
И БОГ направи чудо!
Изцели нашия син, в тоя момент той е 13 годишен вече, в съвършено здраве.
И понеже аз обещах да служа на Господа, та Бог изцели детето, това стана причина и Лина ( съпругата ми) да повярва в Бога.
Върнахме се в евангелските събрания, при нашите приятели -евангелските християни.
Видяхме се и с Юра и Наташа. Това беше в 2000 г Те също ни свидетелстваха , насърчаваха имахме общение и жена ми повярва твърдо в Исус.
В 2000 г приехме заедно водно кръщение.
Сега следваме Господа Исуса Христа
Бог ни даде три сина.
Аз, размисляйки по всичко това, смятам, че БОГ е имал този план за спасение на мен, на Лина на децата ни. Че всичко се е развило според Божия план.
Простил съм всичките унижения и оскърбления , които съм получил в моя живот, загърбих мъките по болестта на сина ни ( понеже смятам дори себе си виновен за това).
Признавам си, че макар и чул за Исус, аз не Го познавах достатъчно допреди да се случи това в живота ми ( да намеря съпруга, да се разболее сина ми).
Сега, като повярвал в Исус евреин,аз имам голямата отговорност да работя за Господното дело сред евреите.
Всеки евреин трябва да свидетелства за Бога, но особено ония, които са познали Господа Исуса, Месията . И онова което Той прави, което е Той-Спасител.
Спасител на човека, на семейството. Изкупител за вечен живот.
И да говори постоянно, че има БОГ и има Спасител на човечеството в лицето на дошлия Месия Исус. Евреите трябва да проумеят, че Той най-вече за евреите е дошъл. Че е техен Спасител. Че е дошъл вече - преди 2000г
Че ако един евреин повярва в Месията Исус, то той е длъжен без да се притеснява първо на евреите да свидетелства , после на другите, както споменава и Павел:
Римляни 1:16
Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника.
Бог ме призова да служа на Неговия народ .
Сега изпълнявам онова което Му обещах, когато изцели детето ми. Защото нищо по-хубаво няма в тоя живот от това да имаш Сина, да служиш Нему!
източник : "Евреи за Иисус Христос"
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
